Бял оман - Inula Helenium L.

Бялият оман - (с латинско наименование - Inula helenium) е наричан още имела, див слънчоглед и представлява вид билка, която е многогодишно тревисто растение с дебело, късо, месесто коренище и дълги кафяви корени.
Стъблата му достиган на височина до 100-150 см и са разклонени към върха. Листата са последователни, влакнести. Цъфти след месец юни с жълти цветове. Прилага се

• - при кашлица от настинка, грип, туберколоза,
  
• - при стомашни заболявания като гастрит, язва,
  
• - при болезнена и липсваща менструация,
  

и като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания.

Бял оман - Inula Helenium L., е многогодишно растение от семейство Asteraceae, подсемейство Asterales, което е разпространено като известна билка в Европа, Азия и Африка.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Бял оман е растение, принадлежащо към голямата група на билките с жълтеникави или оранжеви цветове. Расте в Европа, Азия и Африка. Полезно е с това, че притежава противовъзпалително, жлъчкогонно, отхрачващо и слабо пикочогонно действие.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Използваеми части от бял оман, които се използват в медицината, са коренища и листа. А в случаите на използване като билка се използват всички части на растението, някои по-често, други по-рядко.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

В корените от бял оман се съдържа ефирно масло 1-3%, сапонини, смоли, горчиви вещества, като последните се откриват и в листата. Основната съставна съставка на ефипното масло от корените е алантолактон с известен примес на изоалантолактон, чиято смес преди се е наричала хеленин. Освен това от корените на растението се получават още дехидроалантолактон, фриделин, дамарадиенилацетат, дамарадиенол, фитомелан и други ацетиленови съединения. Има още стигиастерин и доста от имулин и псевдоимулин.