Култивирано производство на билки, вместо изтощаване на естествените находища

Значение на събирането на билки

Говорейки за култивирано производство на билки, трябва да знаем, че тяхното събиране и използване е природен дар от векове, но и за векове, ако разбира се ги опазим. В нашата страна растат около 5000 лечебни растения. Много от тях са единствен източник за получаване на  фармацевтични препарати, дроги, лечебни  чайове. Природните ресурси (естествените находища от  лечебни растения в България) са богати с разнообразни и ценни билки, но това не означава, че те са неизчерпаеми.
Животът и билкарската практика ни показват, че находищата на редица ценни билки у нас са значително обеднели и вече не са в състояние, както преди, да  задоволяват нарастващото потребление. Недостигът на някои билки граничи с изчезването им като ботанически видове от флората на България. Ето защо дейността по билкосъбирането и  нейната икономическа ефективност,  са тясно свързани с проблемите по опазване и обогатяване на ресурсите и технологиите за природосъобразното им отглеждане и култивирано производство.

Естествени находища на билки

Известно е, че естествените находища от билки, както и всички растителни находища, се променят непрекъснато в резултат на промяната в условията на околната среда. Бавният и продължителен естествен ход на тези  промени обуславя формирането, развитието и съвместното съществуване на едни растителни съобщества и постепенната им замяна с други. По този начин природата твори и запазва сътвореното. Със своята стопанска дейност човекът също изменя облика  на заобикалящата го природа, като я нагажда в съответствие с нуждите си. В редица от случаите промените не правят особено впечатление.
Но когато човек се взре по-внимателно, констатира, че предимствата от тези промени в едно направление са довели до недостатъци в друго направление. При сеченето на горите загиват редица от сенколюбивите и влаголюбивите билки, а при залесяването - обратно - светолюбивите. В резултат на пресушаването на  заблатени места намаляват находищата от  ценни билки, като акорус, блатно кокиче и др. От сриването на слоговете при  мелиорирането намаляват находищата на шипките, от разораването на мерите и  пасищата - ливадните билки, а от дълбоката оран и  химичната  борба с плавелите - находищата на много полски лечебни растения.
Обедняване на билковите находища

За обедняване на находищата от най-често събираните билки допринася и хищническият начин на използването им. Необучените билкоберачи, когато изпълняват задачите си без необходимия инструктаж и надзор, често обират до стрък билките в находището. Освен това заради  качеството на суровината много от билките се берат в по-ранни фази - бутонизация и цъфтеж, преди да са образували семената за самозасяване. В тези случаи, ако не се оставят участъци с необрани билки или достатъчно количество отделни добре развити растения за самозасяване, находищата обедняват.

Подобни са резултатите, когато обект на билкосъбиране са многогодишни лечебни растения като жълтия кантарион и те не се ожънват, а се изскубват без нужда с кореновата система. Този начин на събиране лишава многогодишните лечебни растения от възможността да се възстановят, находищата обедняват и продължителността на използването им се съкращава. Не са редки случаите, когато се берат билки в неподходящото време, с понижени качества и в несъобразени количества, след което се бракуват и изхвърлят.
Култивирано производство на билки

Ето защо нецелесъобразното събиране на билки и нецелесъобразното бране е по същество разхищение на ценно богатство и допринася за редуциране на  билковите находища. Това показва, че стопанската дейност по билкосъбирането, трябва да бъде многостранно обвързана, а не едностранна. Необходимо е в нея  да заемат място дейностите, насочени към опазване и разширяване на ресурсите от лечебни растения, преминаване към култивирано производство на билки, вместо систематично изтощаване на естествените находища и внедряването на технологии за природосъобразно отглеждане.

Нуждите от билки и лечебни растения за медицинския, химико-фармацевтичния, хранителния и някои други отрасли на промишлеността у нас не са задоволени напълно, въпреки че количеството на събираните билки през последните години непрекъснато нараства.
Това показва, че е необходимо да се поощрява и разширява събирането им. За тази цел е необходимо да има серия от методически пособия, които на популярен език да запознават и разширяват познанията в областта на лечебните растения, видовете билки, биологично активните вещества и начините за тяхното използване.

Когато сами искаме да се снабдим с някои по-често употребявани, не съдържащи отровни вещества билки, са ни необходими познания не само за точното им идентифициране и разпознаване от други близки видове, но и за правилното им събиране, пречистване, сушене и съхранение. Но в този случай е най-добре да се заемем със собствено култивирано производство на билки.

Трябва да се знае в коя част от лечебните растения се съдържа най-голямо количество от действащите вещества, тьй като те не са равномерно разпределени в цялото растение. В някои видове те са локализирани /натрупани/ в листата, в други - в корените, коренищата, корите, цветовете, плодовете, семената или стръковете, и те поотделно трябва да се събират.

Тези растителни части /дроги/ се използуват за приготвяне на лекарства. Количеството и качеството на биологично активните вещества в билките зависят силно от времето на прибиране, което е свързано с фенофазите на развитие на лечебните растенията. Не са случайни легендите и преданията, че по време на Еньоден билките са най-силни и въздействащи (омайни). Още за билки четете във Фейсбук.

Макар в България да има голямо разпространение на диви билки от много и различни видове, повечето от тях са поставени под различни режими на защита и с много изисквания, което налага интереса от доходи да се насочи към култивирано отглеждане на билки, собствено производство. Още повече, че естествените находища не са достатъчни и не задоволяват нарасналите нужди за суровини за вътрешния пазар и за износ в чужбина.

Различните билки (т.н. лекарствени растения) имат съществено стопанско значение, като над 40 % от лекарствените препарати са от растителен произход, поради което култивирането на билки е една сериозна от икономическа гледна точка алтернатива за собствениците на полупланински и планински земи. Важно е да се знае, че повечето билкови културите са многогодишни, което увеличава тяхната рентабилност.

В България са налице разнообразните почвени и климатични условия, които в значителна степен са благоприятни за култивирано отглеждане на най-различни видове билкови растения, които по съдържание на активни вещества са едни от най-добрите в света и затова имат голямо търсене и на международния пазар.

Повечето билки са непретенциозни растения, виреят успешно на всякакви почви, успешно се отглеждат както в най-сухите райони, така и в мочурливите и блатисти местности. Основно се инвестира в тяхното производство само през първата година, а от втората и следващите, разходите падат с около 60-80%, за сметка на увеличаващите се добиви. Възвращаемостта на направените разходи започва още в годината на създаването на насажденията и не се чака продължително време.

Култивираните лечебни растения притежават редица преимущества, като дават по-големи добиви, имат по-високо съдържание на биологично активни вещества, могат да се отглеждат и събират по сравнително механизиран начин, което води до намаляване на тяхната себестойност, а освен това, от икономическа гледна точка, позволяват да се планира добива им за годината, като по този начин се гарантира успешната реализация на продукта.

Култивирано могат да се отглеждат много видове билки, като най-подходящите за отглеждане в България, които имат най-голямо стопанско значение и търсене на вътрешния и международния пазар, са преди всичко: жълт кантарион, риган, невен, дилянка, мащерка, маточина, шипка, медицинска ружа, лавандула, лайка, градински чай, бял равнец, беладона, жълта комунига. Култивирано отглеждане на билки за допълнителни доходи е перспективно за България, особено за районите, които до момента са специализирани в производството та тютюн, но не само. Потърсете в този форум готови ръководства за отглеждане на жен шен (0044), жълт кантарион (0019), амарант (0766), хлорофитум (0073).

Надземната част (Herba Hyperiсi) на повечето билки са употребяема част за изготвянето на отвари, чайове, билкови концентрати и други начини за използване. Тя се събира в началото на лятото или през време на цъфтенето чрез отрязване с нож или сьс сърп на облистените цветоносни стъбла до 20 см от върха надолу с листата и цветовете.

Към тях се прибавят и страничните клонки в момент на започване на цъфтежа. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове, а още по-малко да се изтръгват билките из корен, защото това уврежда или унищожаба находищата както на естенствени находища, така и на култивирани билки.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Как може да се приготвят лекарствени форми от билки за вътрешно и външно приложение при домашни условия? Главно това трябва да се прави от лечебни растения, които не съдържат отровни и силно действуващи вещества.

Начинът на приготвяне зависи от химичния състав на действуващите вещества в соътветните билки, от тяхната разтворимост в различни разтворители /вода, спирт и др./, от вида на използуваните растителни части
цветове,
листа,
кори,
корени,
коренища,
семена и др.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Най-често и широко прилагани лекарства във всеки дом са прясно приготвените водни извлеци, наричани запарки и отвари от билки. Листа, цветове и други растителни органи, от които лесно се извличат действуващите вещества, обикновено се приготвят във вид на запарки.

По-твърдите растителни части от билки, като кори, корени, коренища и др. се приготвят под формата на отвари. За приготвяне на запарките и отварите растителните части се надробяват, тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действуващите вещества.

Обикновено големината на частиците на листата, цветовете и тревите за изготвяни на извлеци, запарки и отвари от различни билки, не трябва да е над 5 мм (за листата от мечо грозде и други кожести листа - не по-големи от 1 мм), а за стъблата, корите, коренищата и корените - не по-големи от 3 мм; плодовете и семената - 0.5 мм.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Запарки - infusa от билки, се приготвят по следния начин: Надробената на ситно билка се поставя в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с предписаното количество вода, която за препоръчване е да има стайна температура.

Съдът се затваря с капак и се нагрява на кипяща водна баня и се оставя да престои не по-малко от 45 мин., след което се прецежда през плат, билката се изстиква и течността се прецежда отново през памук. Долива се с вода до предписания обем.

Най-често от 10 г надробена растителна суровина се получава 100 куб. см запарка. Ако след прецеждането течността е по-малко, необходимо е да се долее до 100 куб. см.

Ако се налага приготвяне на запарка да се приготви бързо, нагряването на водна бяна продължава 25 мин., след което извлекът се охлажда изкуствено. Когато се приготвят водни извлеци от билки с обем от 1 до 3 кг., времето за нагряване на водна баня за запарките се увеличава до 25 мин.

Злоупотртаковата с билки (безразборната им консумация и безогледната им употртакова№ може да доведе до натравяне и сериозни халюцинации. Избягвайте употртаковата на непознати и непотвърдени билки, така както избягвате консумацията и брането на съмнителни гъби.

Култивираното отглеждане на билки се налага, понеже естествените находища не са достатъчни и трудно се възстановяват. При това се обръща внимание на биологичното им отглеждане, вместо традиционните методи, като често се разчита на съдействие от страна на професионални организации или изкупни фирми за търговия с билки.

Запарки и отвари от билки - deсoсta, представляват водни извлеци, получени след по-продължително нагряване на водна баня. Надробената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд, залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 30 мин при непрекъснато разбъркване.

Билковата отвара се охлажда на стайна температура 10 мин, след което се прецежда, като се изстисква растителния материал и се долива с вода до предписания обем.

Отвари, приготвени от листа на мечо грозде, дъбова кора, коренище на кървавиче и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след снемане на съда от водната баня. Отварата от листа на сена се прецежда след пълното й охлаждане.

По принцип като отвари се приготвят извлеци от по-плътни растителни части, като кори, стъбла, корени. Едно от главните изисквания към запарките и отварите е да се приготвят по възможност ежедневно или да се сьхранява на тъмно и прохладно място в хладилник, но не повече от 3 денонощия, тьй като бързо се развалят.

Запарки и отвари отвари от силно действуващи билки - растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание, а при липса на указания трябва да се взема 1 тегловна част от дрогата и 400 обемни части вода. В медицинската практика лечебните растения се употребяват и под други лекарствени форми, като настойки, екстракти, сокове, лапи и др.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Лапи - сataplasmata, ситно смлените или счукани части от лечебни растения и билки се заливат с необходимото количество топла вода, за да се образува гъста каша, която се намазва върху тензухена кърпа. След налагане върху болното място лапата се покрива с по-плътна кърпа.

Най-често прилагани са лапите от синапено брашно, които се приготвят с хладка вода /с температура около 30о С/. Синапеното брашно за малки деца и хора с по-чувствителна кожа се разрежда с пшеничено брашно и едва тогава от него се приготвя лапа.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Редица лекарствени сборове или чаеве от билки - speсies, могат да се получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори. Те могат да бъдат приготвени и самостоятелно, в къщи, по следния начин:

Растителните части се надробяват поотделно, като листата, стръковете и корите се нарязват на дребни части, а кожестите листа се превръщат в едър прах. Корените и коренищата от билки се режат или се надробяват. Плодовете и семената се смилат или се оставят цели. Цветовете и дребните цветни кошнички се използуват цели.

След това се претеглят необходимите количества от всяка растителна част, съобразно предписанието или билковата рецепта и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста хартия или в подходящ емайлиран съд. Така приготвеният чай или лекарствен сбор от билки трябва да представлява еднородна смес.

Чайове, съдържащи ароматни билки, се съхраняват в тенекиени кутии. Приготвените чаеве могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употртакова.

Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания, те се употребяват обикновено доста продължително време - един, два и дори повече месеца. При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една-две седмици.

При някои заболявания се препоръчва сменяща се терапия със сходни по действие, но различни лечебни растения - при бъбречни заболявания, при запек и др. Ако се налага приготвените лекарства в домашни условия да се подсладят, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. Употребяват се обикновено захарен сироп или мед.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Количеството и качеството на биологично активните вещества в билките зависят силно от времето на прибиране, което е свързано с фено фазите на развитие на растенията.

Общоприетите фази, през които се извършва прибирането на билките от различните лечебни растения, са начало на сокодвижение, разлистване, цъфтеж, узряване и увяхване.

В някои случаи, при някои от билките, тези фази са доста продължителни, което може да доведе до пропускане на най-благоприятното време за прибиране. Поради това времето на бране на някои билки се посочва още по-конкретно.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

През фазата на сокодвижението, характерна за многогодишните дървесни и храстовидни растения, която настъпва напролет и протича обикновено бързо, се берат пъпките и корените на растенията.

Пъпки от билки се берат, като предварително се отрязват едногодишни леторасти, които се навързват на малки снопчета и се изсушават при умерена температура. След изсушаването те се оронват и се пресяват със сито, за да се отделят попадналите примеси. Най-благоприятният срок за прибирането им е началото на сокодвижението през пролетта, когато започнат да нарастват, но още не са се разпукали. Тогава всички пъпки от билки са най-богати на балсамични и смолисти вещества.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

През фазата на пълното разлистване, която съвпада с бутонизацията, а понякога и с началото на цъфтежа на растението, се извършва прибирането на листа от билки. Беритбата започва, когато листата са напълно развити, не са изгубили характерния си цвят и не са нападнати от болести и неприятели.

При отделните лечебни растения техниката на бране на листа е различна. При едни листата се откъсват от стъблата, а при други първо се ожънва цялата надземна част, която впоследствие се обезлиства. Обезлистването в този случай може да се извърши по два начина - или в свежо състояние, или чрез очукване след изсушаване.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

През фазата на цъфтежа на различни билки, се извършва събиране на съцветията и цветовете, а също и на растенията, при които се използва цялата надземна маса - стръковете.

Поради голямата продължителност на фазата цъфтеж при някои билки благоприятните срокове за прибиране могат да се пропуснат. Ето защо прибирането на растенията през тази фаза се свързва с нейното протичане - от начало на цъфтеж до достигането на пълен цъфтеж.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Събирането на съцветия и цветове от билки се извършва без примеси от листа и дръжки, а на целите растения - чрез отрязване под зоната на облистването. Когато растенията са дребни, отрязват се до земята, а ако са едри - на 20-30 см от върха надолу. Съобразно особеностите отделните растителни органи се прибират различно - ръчно, със сърп, нож, коса или механизирано /с машини/.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Една от потребяемите части при повечето билки е цветната суровина от тях. Обикновено тя е нежна и ронлива, което изисква специфична подготовка и умения при бране. Основно изискване е да се бере и пренася, без да се тъпче, след което внимателно и бързо да се обработва и манипулира.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

Фазата на узряване при билките е най-благоприятна за прибиране и преработка на техните плодове и семена, когато те нарастват достатъчно и преминават през всички фази на зрялост. Оптималният срок за прибиране на плодовете и семената при отделните растения е различен приразличните билки и степента на зрелост се определя според характера на тяхната окраска.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

Увяхването на надземната част на растенията е фазата, през която се събират корените и коренищата на билките. Тогава те са най-ценни, защото съдържат най-много активни вещества. Тази фаза започва наесен и за отделните растения продължава до настъпването на зимния покой.

Прибирането дълго след увяхването на растенията не е желателно, защото сроковете се съкращават, времете се разваля и с отмирането на надземната част находищата на билките лесно се загубват. Все пак, като отделни случаи, трябва да знаете, че някои билки вместо през есента, се прибират рано напролет.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

При повечето лечебни растения, каквито са билките, заедно с подземните части, които са полепени с почва, се изваждат и надземните. След това се почистват ръчно, измиват се от почвата и се изсушават. Билки не се берат в дъжд и един ден след спирането му.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

При бране на отровни билки не се допускат деца. Освен това берачите измиват задължително ръцете си след всяко бране.

Набраните билки съдържат значителни количества вода, при това - особено цветните - са нежни, поради което при поставяне в неподходящи съдове, на дебел пласт и при удължаване на престоя до предаването им в приемателния пункт, е възможно да се повредят
- спарват се,
- почерняват,
- мухлясват,
- загубват лечебния си ефект.
Ето защо всички набрани билки се поставят в съответни най-подходящи съдове, без да се прегъват, и се предават още същия ден на билкозакупчика за обработка и сушене.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

Отделните части от билки (стръкове, листа, цветове, корени, кора...) трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества фармакологично действуващи вещества. Този период се определя на базата на няколкогодишни проучвания. Календарните срокове, които често се дават в различни помагала по билкосъбиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонения.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved