Магданоз (Petroselinum hortense) - отглеждане, използване, приложения за храна, здраве и красота.

Произход на магданоза

Подправката магданоз, представлява двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни, чийто латински наименования - Petroselinum crispum, Petroselinum neapolitanum, Petroselinum latifolium, издават неговия произход от Средиземноморието.
В Древен Рим и в Древна Гърция магданозът е известен като декоративно и лекарствено растение. По-късно, като зеленчукова култура и подправка, магданозът получава разпространение в страните от Западна Европа през 14-ти век, а в Източна Европа се появява към 18-ти век.

Днес магданоз, като дворна или посевна култура се отглежда на всички континенти, основно в две разновидности - за листа (листна маса) и за корени. И двете разновидности на тази подправка влизат в състава на многобройни рецепти за вкусна храна, красота и здраве, като някои от свойствата му са уникални и удивителни.

И двата вида магданоз (на листа и корени) се използват в подправянето вкуса на различни храни и по различен начин.

Магданозените листа са богати на витамин С и каротин, но в тях се съдържат и витамините В1, В2, РР, К, фолиева киселина, а освен това има захар, минерални соли (калций, калий, желязо, фосфор), азотисти вещества.

В корените се съдържат белтъци и въглехидрати, но те са по-малко богати на витамини. Например, витамин С е 3 пъти по-малко, а каротин почти няма.

Специфичния аромат и вкус се придават от ефирни масла. Наличието на горните вещества, обосновава включването на магданоз в режима на хранене при болести на

• бъбреците,
  
• черния дроб,
  
• жлъчния мехур,
  
• сърдечно съдовата система, както и при
  
• храносмилателни разстройства.
  

Сок от листата и отвара от корените отдавна се прилагат като пикочогонно и потогонно средство, а свежи листа се прилагат към местата на ухапвания от

• комари,
  
• пчели и
  
• оси.
  

През първата година на своя живот растението магданоз образува прикоренова розетка и продълговати черешовидни листа, а при коренните сортове - и кореноплод. А през втората година образува цветоносни стебла и семена. При неблагоприятни условия на отглеждане, някои растения могат да образуват цветове още през първата година, но те трябва да бъдат отстранявани от посевите. Магданозеният кореноплод има удължена конусообразна форма с дължина до 35 см със светло сива или жълтеникаво-бяла окраска.

Листовите сортове на магданоза не образуват кореноплод, а имат само малко уедрени разклонения на корените. Листата са тройно разсечени, тъмно зелени, гладки или жълто зелени, с гофрирани краища. Цветоносното стебло, с височина до 1 м, е разклонено. Цветовете са жълти или жълто зелени, дребни, събрани в съцветия. Плодът е двусеменен, семената са дребни, сиво-зелени, със специфичен мирис. Съхраняват кълняемост 2 - 3 години.

Магданозът е студоустойчиво растение, с по-малки изисквания към топлина от моркова, което е важно негово качество, с оглед възможността за целогодишно отглеждане, с което може да се избегне сезонността в бизнеса с него. Семената започват да прорастват при температура 3-5 градуса, но оптималната температура за развитие на подправката е 18 - 22 градуса. Кълнове се появяват на 15 - 20-тия ден след засяването, а понякога и по-късно.

Издържа краткотрайни понижения на температурите, даже до -9 градуса. Растението магданоз е влаголюбиво, но не понася преувлажняване - в близост до подпочвени води, растението расте лошо. Предпочита плодородните, добре наторени и рохки почви и торф. На тежки и силно уплътнени почви, корените придобиват уродлив вид, зле растат и са подложени на заболявания, поради което в такива почви трябва да се довнася малко пясък. Всеки магданоз харесва дългия ден, откритите, незасенчени площи.

Растението магданоз, използвано като подправка в храната, оказва стимулиращо действие върху отделянето на храносмилателни сокове, като улеснява смилането на белтъчините в стомаха, а освен това усилва образуването и отделянето на жлъчка, но в по-големи количества може да раздразни бъбреците.
А когато растението се използва и като билка, от него се прави отвара за възбуждане на апетита и за намаляване образуването на газове в червата. Но поради богатото съдържание на етерични масла, би трябвало да се употребява умерено при заболявания на бъбреците (каквито са нефритите), на черния дроб и жлъчните пътища (като хепатити и холангити) и на стомаха - при гастрити и язвена болест.

В 100 гр. листен магданоз се съдържат: белтъчини - 4.1 гр, въглехидрати - 6.8 гр, мазнини - 0.9 гр, целулоза - 1.5 гр и калории 50. В листния магданоз се съдържат и следните витамини - Каротин - 6.32 мг%, Е - 5.50 мг%, С - 182 мг%, РР - 1.35 мг%, В2 - 0.30 мг%, В1 - 0.14 мг% и К - 0.10 мг%. А освен това, в 100 гр. корените се съдържат: белтъчини - 2.9 гр, въглехидрати - 2.3 гр, мазнини - 0.6 гр, калории - 27.

Според данни от различни литературни източници, посочени по-горе, прави впечатление сравнително високото съдържание в магданоза на полезни вещества, като витамините С, Е и Каротин. Освен това има съдържание на минерални соли, като Калий - 880 - 1080 мг%, Калций - 190 мг%, Желязо - 3.2 мг% и също високо съдържание на оксалова киселина - 190 мг%.

Свежа зеленина е подходяща не само за украса на Вашите ястия и за подобряване на техния вкус, но в добавка насища организма Ви с необходимите му витамини, като особено внимание в това отношение заслужава подправката магданоз. Но неговите полезни свойства са известни далеч не на всички потребители.
Магданозът е растение, известно още на древните египтяни и се е ценял на теглото на злато. И днес полезните свойства на тази подправка успешно се използват в народната медицина и в козметиката, а неговите удивителни вкусови качества намират широко приложение в кулинарията, без да се прекалява с количеството.

В превод от латински език, наименованието магданоз означава „растящ на камък“ и действително, това растение не е придерчиво към почвата, успешно расте в градина каменисти почви и се отличава с необичайна невзискателност.  Магданоз може да се отглежда както в градина до настъпване на есенните студове, така и в къщи под прозорец - целогодишно, като при това запазва своите лечебни свойства.

Магданоз с латинско наименование Petroselinum hortense е сред най-разпространените в България подправки. Семената могат да поникват даже при 5 градуса, а пониците са издръжливи и при минус 5 градуса. Възрастните растения, особено на Листният магданоз (възрастните растения), могат да презимуват даже на открито.

Магданозът не понася засенчване, а когато листата му се издължават, загубват своя арома и има опастност витамините в тях да намаляват. Почвата за отглеждане на подправката трябва да е рохкава, добре обработена, без плевели и пропусклива, а освен това е необходима определена почвена влажност за поникване на семената и по-късно в началото на вегетацията.

Повечето сортове магданоз са доста студоустойчиви, като оптималната температура за отглеждане е 15-20 градуса, но и по-високи температури не му вредят, ако редовно се полива. Богат е на витамини, минерални соли и етерични масла, от които идва аромата на листата, а също и на корените, като потртаковаема част.

Основни грижи при отглеждане на магданоз са разреждане, торене, окопаване, плевене и поливане. Ако отглеждаме сор за получаване на корени, разреждаме двойно повече, за да се получат по-големи грудки.

При първото разреждане след прорастването на магданоза, растоянията между растенията се свеждат до около 2.5 см. Второто разреждане се прави след две седмици, като растоянията се свеждат до около 4 - 7 см.

В ранните етапи на вегетация се препоръчва да се проведат две - три пъти торене в междуредията с невисоки дози азотно калиеви торове. А през цялото лято, като постоянна грежа при отглеждането на магданоз, е окопаването и плевенето на плевели. Особено листовия магданоз е отзивчив на поливане, докато кореноплодния се нуждае от поливки основно през август, когато се наливат корените.

Ако искате да отглеждате магданоз на своя балкон, не е подходящо за целта да ползвате чиста градинска или полева почва, тъй като в резултат на поливането, хранителните вещества от нея ще се отмиват, а самата почва силно ще се уплътни. От друга стра и прясно подготвен торф също не е подходящ, понеже в него се съдържат токсични за растенията вещества. Затова за целта е най-добре да се използва смес от градинска, полска (зачимена) почва, разбъркана с торф, компост с добавката на материали, които ще препятстват уплътняването.

Но трябва да се има предвид, че за всеки вид магданоз си има по-точни състави на почвата, които е добре да знаете или да установите чрез опит и експерименти. Купуването на готови почви от цветарски магазин за отглеждане на магданоз на балкон не е желателно освен заради разходите и заради това, че така няма да се научите на този занаят, а следователно няма да може да очаквате нищо по-съществено (като доход) освен евентуална дребна реколта за лично ползване.

Магданоз се размножава с помощта на семена, като за целта се създават специални метлички, от които се обират семената в периода на пълното им съзряване от втората година на вегитация.

Върховете на магданоза се косят на снопове и се оставят за изсушаване. След някалка дни, изсушените растения се обрусват, за да се отделят семената. Семената допълнително се сушат и очистват от примеси.

Има и друг вариант за размножаване на магданоз от корените, които на есен (през първата година) се изкопават с пръст, съхраняват се на купчини или в специални хранилища и на пролет се садят на полето с подхранваща площ 60 х 20 см. Този метод е особено подходящ за районите с по-сурови зимни условия.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Най-добрите предшественици, когато искаме да засадим и отглеждаме магданоз на един парцел, са окопните култури. След обиране на предшествениците се прави дълбоко прекопаване на почвата. През ранната пролет, преди посяването, почвата се култивира с едновременно брануване.

Преди орането в почвата се внася суперфосфат 400 - 500 кг на хектар, калиева сол 200 - 250 кг, а по време на предсеитбената култивация - амониев сулфат 150 - 200 кг / хектар. По този начин засаденият магданоз пониква след 15 - 20 дни.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Проникванее на засятия магданоз се очаква след около 15 - 20 дни. В тома време е нужно междуредията да се култивират, с оглед да се унищожават появилите се междувременно плевели и за да се предотвратява образуването на почвена кора.

Следва прореждане на растенията по на 8 - 10 см и два пъти се подхранват с тор - първия път при появата на третия-четвъртия лист, а втория - след още 15 - 20 дни. На есен се провежда дълбоко разрохване на междуредията, като растенията се обгръщат с почва, за да се обезпечи по-доброто презимуване на магданоза.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Преди да се пристъпи към засаждане на семената от морков за подготовка на разсад, за препоръчване е те да се накиснат в топла вода в продължение на едно денонощие. Може също семената да се загърнат в марля, да се поставят в целофанова торбичка и да се закалят в хладилник за ускорена кълняемост.

След около ден, семената от хладилника веднага се засяват в почвата, като се съблюдава дълбочината на засаждане в съответствие с инструкцията върху опаковката, защото в противен случия може твърде дълго да поникват или даже изобщо да не поникнат.

Така подготвения в сандъчета разсад е добре да се пренесе на топло място, защитено от слънчеви лъчи и да се покрие със стъкло или полиетилен. Периодично напръсквайте почвата с вода от пулверизатор и доста скоро ще видите първите листенца от морков за вашата бъдеща домашна градина.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Подправката магданоз е ценно и традиционно за българската национална кухня ароматно растение, разпространено по цялата територия на България. Основно като подправка се използват листата на магданоза и то обикновено в прясно състояние, а понякога и в изсушен вид, като така се подправят зеленчукови, местни и рибни ястия. Но също приложение като подправка намира и коренът в изсушен и наситнен вид, който се добавя в сосове, супи и консерви.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Сортовете магданоз се делят най-общо на два вида - за корени и за листна маса, като последния вид има още една разновидност с къдрави и свити лиска, която намира по-слабо пазарно приложение.

За разлика от България, кореновата разновидност на магданоза намира по-широко приложение в севените страни, поради по-добрата си студоустойчивост, макар че при него за храна се използва и корена и листата.

Докато при листовидната разновидност за храна се използват само листата, а корените не се използват, освен късно на есен да се пресадят в перник или саксии на закрито, с оглед да дават продукция и по-докъсно през измата.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

Латинското название за магданоз е Petroselinum crispum. Това е двугодишно растение, което предпочита слънчеви места, с лека, рохка и влажна почва. Необходими са 3 месеца за пълно съзряване.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

При отглеждане на магданоз, за предпочитане е рохка, плодородна, неутрална или леко кисела почва. Магданозът успешно вирее както на слънчеви, така и на леко засенчени места.

За да засеете леха с магданоз, се препоръчва да се подготвите от есента и заедно с есенното прекопаване да внесете 6 - 8 кг. прегорял тоборски тор или компост и по 20 - 30 гр. калиева сол и двоен суперфосфат на 1 кв. м. площ. На пролет се внасят същото количество калиев и фосфорен тор и 40 - 50 гр. амониева селитра или пикочина.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

По принцип, магданоз се сее рано на пролет, обикновено в началото на април. Препоръчва се засяване на семена да се прави след предварителното им накисваме (овлажняване), което се прави в овлажнен плат или марля в продължение на 3 - 4 дни. Веднага щом се появят кълнове от семената, те подсушават леко и се засяват в бразди на дълбочина 1 - 1.5 см с междуредия от 10 - 12 см.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved

При засяване на магданоз от предварително навлажнени семена, кълновете и прорастването се получава в рамките на 8 - 15 дни. Може да се използват и сухи листа, но растения от тях ще се появят с около седмица по-късно. А когато отглеждате магданоз за доход, това означава да пропуснете цяла седмица с възможни доходи.
От друга страна, за да се подсигурите с постоянно получаване на зелена листна маса от прясна и свежа подправка, е необходимо да засявате магданоз на няколко етапа, през различни периоди от време - примерно на всеки 2 - 3 седмици.
-----------------
© 2013 -2014 Dimitar Lambov, All rights reserved

Подправката магданоз е доста непретенциозно растение, като се отглежда на предимно на добре осветени места с плодородна и рохка почва, като в случаите на коренната разновидност и необходимо повъхностния плодороден слой от почвата да е и по-дълбок.

Като предшественици не са подходящи сродни растения, като моркови, копър, кимион и др.п. А и обратното е също валидно - те, след магданоз, могат да се сеят на същите парцели, най-рано след 3 - 4 години.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Участъкът, който сте отделили в своята зеленчукова градина за отглеждане на магданоз, е добре да се подготви още през есента, като при прекопаването внасяте по 4 - 5 кг. прегорял тор на квадратен метър. На пролет се внасят комплексни минерални торове.

Тази студоустойчива култура се сее директно в почвата на отредения участък през ранната пролет - от април. За предпочитане е да отглеждате магданоз в лехи с 20 - 25 см междуредия на подходящо място в градината си.
-----------------
© 2013 Dimitar Lambov, All rights reserved!

При засяване на магданоз, семената (по 0.5 гр/кв.м.) се поставят плитко, на около 0.5 - 1.0 мс и се поливат, зариват се с почва или просто - леко се уплътняват с дъска. Сухите семета прораства по-трудно и едва след около 15 - 20 дни, поради което, преди засяване на магданоза, е добре те да бъдат обработени - например, да бъдат промити в гореща вода за около половин час, като се поставят завити в марля, след което се подсушават. За да се съхрани влага в почвата, добре е магдсанозените посеви да се покрият с полиетилен (найлон).

Семената на магданоз прорастват даже при температура от 2 -3 градуса, а веднъж прокарали, могат да издържат замръзвания и до -9 градуса. Но такива експерименти не са нужни. Магданоз за листа може да се сее от ранна пролет, през цялото лято и до края на есента. В тази връзка си заслужава да обмислите възможностите да печелите доход от неговото производство.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Добре би било, един два пъти през сезона, да проведете торене на площта, засята с магданоз. Използват се азотни торове по 50 - 60 гр. селитра на 10 кв. м площ. Магданозът за корени се подхранва в началото на вегитация с комплексни торове, а през август - с фосфорно калиев тор - 70 гр суперфосфат и 50 гр. калиева сол на 10 кв.м. Азотни вече не се използват, за да се избегне натрупването на нитрати в корените.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

При отглеждане на магданоз не забравяйте да полагате за него следните основни грижи:
- редовно поливане;
- борба с плевелите;
- разреждане на растенията, особено ако сте ги засаждали от семена (при прекалена гъстота на растенията, сортовете магданоз за корени - дават дребни корени, които не са подходящи за търговски цели);
- переодично окопаване на почвата, за да се премахва сухата коричка по повърхността й.
В горещо време, растежа при магданоза се забавя и листата загрубяват, но въпреки това засилвайте грижите, както са изброени по-горе. Знайте, че в тези условия, се усилва натрупването на ефирни масла в магданоза и по този начин листата, а и корените, стават по-ароматни.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Магданоз за корени се изкопава през септември и като се обрязват листата се поставят за съхранение в хладилник или в мазе, в сандъче с обеззаразен пясък. Понякога част от растенията се оставят в земята, за да може и по-късно през зимата да се бере от тях листен магданоз.

Растението лесно зимува в открита почва, като замръзва само в много сурови, безснежни зими. За всеки случай, за през зимата, може да се покриват неизвадените корени с тънък слой стърготини, торф, окапали листа - 3 - 5 см. А през месеците октомври - ноември може да се прави и т.н. сухо засаждане - от сухи семена.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Често магданоз известен и като мерудия или лат. Petroselinum crispum Mill., намира приложение и като билка в случаите на болезнена менструация, а външно се изпозва при петна и обриви по кожата или при ужилване от насекоми.

ко събирате и съхранявате кореноплоден магданоз, по-дребните коренчета може да използвате, в т.ч. и в саксии у дома, за отглеждане на зелена маса. За целта се подбират най-късите коренчета, засаждат се в саксии и се поставят на осветено място.

Желателно е повърхността на почвата да се насипе със сух пясък. Полива се умерено. След 1.5 - 2.0 месеца растенията се сменят, тъй като запаса от хранителни веществе се изчерпва.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Грижите при отглеждане на магданоз се свеждат до прореждане, подхранване, окопаване, плевене и поливане. За да се получат по едри корени, растенията се прореждат двукратно.

След първото разреждане, при поникването на магданоза, растоянието между растенията се свежда до около 2.5 см. Второто прореждане се прави след около 2 седмици, като растоянието се свежда до 4 - 7 см.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

На ранните етапи от вегетация се препоръчва да се направят 2 - 3 торенета в междуредията с не големи дози азотно калиеви торове. А през лятото почвата трябва периодично да се окопава с цел премахване на корицата и редовно плевене с цел избягване на заплевяване.

Особено листния магданоз е отзивчив към поливане, докато разновидността за корени се нуждае от поливане основно в края на август, когато се наливат корените.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

В течение на лятото, зелен магданоз (на стръкове) активно се използва в прясно състояние за салати, а също и за готвене на различни ястия или за домашно консервиране на зеленчуци и туршии. При окончателното обиране на листната маса, корените могат да се изкопаят и също да се използват за кулинарни цели, а една част от тях да се оставят и съхранят в земята до следващата пролет за получаване на ранен магданоз от тях.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Имайте предвид!!!

Една от най-вкусните, традиционни и търсени български подправки, за която винаги ще има търсене. Следователно, е предвидливо човек да я отглежда и продава.