По пътя към успешна работа

Всеки се изправял поне един път пред дилемата "А сега накъде?". Било то завършващите училище или университет, било то просто някой по средата между бивша работа и търсене на нова. За някои е истинско предизвикателство постоянно да се доказват на работното си място. И аз от личен опит научих, че не е лесно да се задържи една работа. Но когато сме наясно колко е трудно да си намерим работа, бихме вложили повече сили, за да не я изгубим.

Групата, която искам да подтикна да се замисли, е от 18 години до пенсионна възраст. Всички трябва да полагаме ежедневни усилия да развиваме уменията, които използаваме и тези които ще ни помогнат да се впишем в работната среда. С това ще израстваме не само като професионалисти, но и като личности. Професионалист е всеки, който има силно желание да върши добра работа. Не искате ли и вие да правите значителен и положителен принос за екипа и организацията си. За да се случи това трябва да се съсредоточите върху качествата, които се търсят най-много от работодателите. А това са самоувереността-да знаем какво можем и да отстояваме позицията си, умението да работим в екип-да се разбираме с разнообразни групи от хора и да работим добре с тях и на последно място, но не и по значимост мотивацията за работа.

Самоувереност е не само чувство, но и начин на поведение, начин на говорене, начин на мислене. Но за да сме самоуверени в очите на работодателя, трябва да сме концентрирани върху това, което имаме като качества и способности и върху това, което сме постигнали. В книгата „Осемте стълба на емоционалното здраве” д-р Марк Аткисън описва една от емоционалните потребности-компетентност, като „Самочувствието-оценката ни за нас самите-е директно свързано с усещането ни дали сме компетентни и дали можем да свършим добре задачите, които са ни поверили...Тази потребност се удовлетворява добре, когато действаме в съответствие с талантите, силните си страни и собствените си убеждения и ценности.”

В работата си всеки има момент, в който не иска да повярва, че може да се справи и пропуска възможности за изява. Това е един вид самокритика, която води до ниско самочувствие. Точно тогава трябва да се приложат поведение и обноски за справяне, да се увеличат усилията, да се прояви оптимизъм, докато съмненията изчезнат. Така можем да използваме тези мисли в положителна насока, за да ни помогнат да приемаме трудностите като предизвикателства. Според „Управление на кариерата” на Сиин МакФиит, когато в изпълнение на задача срещнем пречки, от това колко самоуверини сме зависи как ще ги преодолеем и те ще останат в миналото. Но не само от това зависи решаването на проблемите, а самото решаване води до добри взаимоотношения със себе си, до ценене на собствената личност, а от там, до това да сме по-самоуверени. Провала и критиката са други препядствия с които се сблъскваме, докато работим. Провала може да се приеме като изпитание за самоувереността и решимостта да го превъзмогнем и да се учим от него. Критиката е нещо външно, нещо което ни определя и на което трябва да сме благодарни. Само чрез нея можем да проверим до къде сме стигнали и да начертаем планове да се подобряваме в бъдеще.

Накратко, за да сме самоуверени е небходимо да сме наясно с това, което можем и да предприемем действия да променим това, което не можем.

Аз предприех действия да променя уменията ми за работа в екип и по-точно комуникативните ми умения и открих, че за комуникацията има едно твърдение в публикацията „Управление на кариерата” на Сиин МакФиит: "комуникацията е изкуство и процес на създаване и обмяна на идеи. Ефективната комуникация зависи от великолепието на тези идеи". Кой не би се впечатлил от това определение. Но като цяло за добрата комуникация трябва да си наясно какво искаш да предадеш, какъв резултат очакваш и кой е най-добрия начин за предаване. От друга страна, да можеш да приемаш съобщенията-да слушаш, да разбираш, да задаваш въпроси, ако е необходимо.

Целейки да стана по-самоуверена в комуникативните ми умения стигнах до извода, че умея да изслушвам и да влизам в положението на други хора, но и да поддържам разговора като питам, коментирам и отговарям. Мога да говоря за неща, които ме вълнуват, да споделям, да коментирам неща, ситуации, хора, но предизвикателството е да се излезе от зоната на конфорт. Да се инициира разговор, който засяга лични проблеми мои и/или на събеседника. Ключът за постигане на това е да съм наясно с мнението си по тези проблеми и да гледам глобално на тях, а не да мисля как се отразяват лично на мен.

Могат ли да се приложат тези умения в работна среда. Отговорът е да, защото това е единстрения начин да се градят връзки. Сътрудничеството, постигането на общи цели и добрия мениджмънт се постигат, когато в екипа има разбиране, съпричастност, хармония и взаимно уважение.

А какво ни мотивира, когато работим. За мен това е възможността да усвоявам нови умения, да преодолявам нови предизвикателства днес със знанията, които съм натрупала вчера. Чувството, че раста в работата си, че реализирам потенциала си, използвам силните си качества и талантите си.

Общо, това което ни мотивира да вървим напред, е представата за едно по-благоприятно и удобно бъдеще и за да го имаме си поставяме цели, единия ден малки, на следващия по-големи. Самото поставяне на цел ни мотивира и слага ред в разхвърляните мисли и действия. Основната цел, върху която трябва да сме фокусирани е намирането или запазването на работа. Подцелите за първите са да започнат да търсят такава работа, която ще ги удовлетворява и в която ще могат да прилагат ключовите си умения. Те трябва да подобряват тези умения и да ги развиват. Така ще са готови да докажат себе си, когато дойде времето. А защо не и да предприемат действия за усвояване на нова материя, която се търси от повечето работодатели. Респективно за работещите подцелите са да практикуват уменията си, да са прецизни в изпълнението на всяка задача, да са самоинициативни и да търсят нови полета за извява и задачи, с които да изпъкнат. За да не останат целите просто едно добро намерение, те трябва да са реалистични и да се говори за тях с обкръжаващите ни. Когато повече хора знаят към какво се стремим, освен че може да намерим някой който да ни помогне, ние се ангажираме чрез тях в постигането му. Това става като ги информираме за прогреса си и споделяме постиженията си. А те ще се случват, когато ежедневно работим над задачите, който си поставяме, за да се мотивираме. По този начин и ние ще сме по-доволни от преставянето си и работодателите ще ни търсят за повече отговорности и положителна обратна връзка.

За да си заслужим това място, на което получаваме комплименти и на което сме харесвани и харесващи се, трябва да имаме повече самоувереност в способностите си, да развиваме комуникационните ни умения и тези за работа в екип и да имаме мотивация. Защото колкото повече развиваме тези умения, толкова повече възможности за работа и реализация ще имаме.

Темата, която засягаме е работа. За да се решат проблемите свързани с работа поставяме подтените-уменията, които трябва да се развиват, а това са: самоувереност, работа в екип или комуникационни умения и мотивация. Към самоувереността спадат понятията: какво можем- качества, способности, постижения и какво трябва да променим-провал, критика, препядствия. Към работата в екип или комуникационните умения: предаване на съобщения-споделяне, коментиране, питане, отговаряне, излизане от зоната на конфорт; приемане на съобщения-изслушване, разбиране, питане; изграждане на връзки-сътрудничество, съвместна работа, добър мениджмънт. Към мотивацията: поставяне на цели за работещите и поставяне на цели за тези, които си търсят работа-реалистичност на целите, обвързаност на целите.

По пътя към успешна работа 032935055-big

Професионалната квалификация е друга предпоставка за намирането на работа. Тя обобщава компетенциите необходими за упражняването на дадена професия. Обикновенно учениците от горните класове или студентите вече са се ориентирали в каква област искат да се развиват или работят. Когато завършат, те имат специалността, която е неразделна част от професионалната квалификация. Но както училищатата, така и университетите подготвят зрелостниците най-вече теоретично за предстоящата им работа. Процеса на работа на прктика ги учи как да прилагат знанията, които са добили. По този начин се придобиват уменията и навиците, които да се използвт в ежедневните задължения. Но как да си намерим работа, когато се търсят хора с опит? За целта трябва да се развиват определени качества на личността, които да се предложат като допълнение на основата от учебните заведения. Има и законови разпоредби, според които може да се придобият знания и умения за постъпване на работа. А това са договор за ученичество, договор за професионална квалификация и договор за повишаване на професионална квалификация.

Не малко са и хората, на който им се налага да се преквалифицират и да усвояват нови професии. Това се случва с определени сфери на работа, които се развиват по-динамично и предлагат или закриват позиции, за които се изискват съответните специалисти. Друг пример са областите със специфичен поминък-туризъм, земеделие, в които може да попадне един новозавършил. За да сте успешни в търсенето на работа трябва да се съобразявате с тези тенденции на пазара на труда и да развивате, разширявате и допълвате знанията и уменията си. Така ще бъдете по-гъвкави служители, на които няма да им се налага да се преквалифицират. А ако това се случи ще имате по-широка автобиография и повече възможности за работа.

Използвани източници:
bg-ikonomika.com
lawsbg.com

Според Вас включват ли се към професионалната квалификация качествата на личността?

Малко повече думи за преквалификацията...

Не малко са и хората, на който им се налага да се преквалифицират и да усвояват нови професии. Това се случва с определени сфери на работа, които се развиват по-динамично и предлагат позиции, за които се изискват съответните специалисти. Друг пример за нуждите от преквлификация са областите със специфичен поминък-туризъм, земеделие, в които може да попадне, някои търсещ работа. Най-тежък е случая с кризата, при който се закриват работни места, поради липса на средства и останалите без работа нямат друг избор освен да сменят професията си. За първите работодателите инвестират в преквалификация на работниците за придобиване на по-специфични знанията и уменията за конкретните работни места. Те го правят с цел да направят организацията си по-просперираща. Вярват, че като осигурят обучение на работниците си, разходите ще им се възвърнат многократно-по-квалифицирани служители-повече печалба. При определени случаи и Агенцията по заетостта организира курсове за безработни или такива, които има опасност да станат безработни. За случаите със специфичен поминък и криза, за да са успешни в търсенето на работа, безработните трябва да се съобразяват с тенденции на пазара на труда и да развиват, разширяват и допълват знанията и уменията си. Има много насоки, в които могат да се обучават сами, като пример за това са знанията и уменията за боравене с различни технологии-компютърни, интернет, езици за програмиране, програми и др. Ако условията го изискват може да се прибегне и до получаване на по-високо образование. Това са разходи на време и пари, но те са необходими в периодите на промяна. Образованието само по себи си е предпоставка за по-благоприятни условия на труд, повече възможности за развитие, по-богата култура, повече сигурност за работното място, по-висок социален статус и по-висока работна заплата. Няма възрастова граница за придобиване на нова специалност. Иска се желание, а то идва когато няма друг избор или просто няма перспектива със наличната.

Използван източник:
bg-ikonomika.com

Целта на този „път” е да станем по-гъвкави в търсенето на работа, да знаем и можем повече, да сме по-предприемчиви. Пък, ако кризата удари и нас да знаем как да се оправяме.

Гост

Свързани са едно с друго, но не влизат под едно определение. Професионалната квалификация се отразява в автобиографията, докато личностните качества няма как да се видят преди лична среща с потенциален работодател.

Mалко повече думи за професионалната квалификация:

Професионалната квалификация е друга предпоставка за намирането на работа. Тя обобщава компетенциите необходими за упражняването на дадена професия. Професионалната квалификация може да се добие или в средните училища, коелжите, университетите и частните центрове, или на работното място. Обикновенно учениците от горните класове или студентите вече са се ориентирали в каква област искат да се развиват или работят. Когато завършат, те имат специалността, която е неразделна част от професионалната квалификация. Но както училищатата, така и университетите подготвят зрелостниците най-вече теоретично за предстоящата им работа. Трябва да се работи над практическите умения, защото в процеса на работа се учи как да се прилагат знанията, които са добити. По този начин се придобиват уменията и навиците, които да се използвт в ежедневните задължения. Има и законови разпоредби, според които може да се придобият знания и умения за получаване на квалификация и встъпване на работа. А това са договор за ученичество, договор за професионална квалификация и договор за повишаване на професионалната квалификация. За безработните професионалната квалификация е документа, който представят, за да бъдат назначени. Чрез нея те доказват, че отговарят на изискваноята за определена позиция. Че са съвместими с профила, които се търси. Профилът съдържа действията, които трябва да може да изпълнява даден служител и уменията, които се изискват-организационни, управление на проекти, работа в екип. Спрямо тях и личните си качества-самоконтрол, инициативност, упоритост и др. той бива назначен. За това, когато говорим за търсене на работа, има огромно значение дали сме квалифицирани да изпълняваме определени видове дейности. От това зависи и работната заплата и оценяването ни по време на работа и преразглеждането на възнаграждението ни.

Използвани източници:
lawbg.com
bg-ikonomika.com

В оговор на коментара по темата „Влизат ли в професионалната квалификация и качествата на личността”, малко променена сентенция-по автобиографията ни посрещат, по личностните ни качества ни изпращат.

Професионалната реализация се отнася, както до работната сила, така и до личността. Общото между тези две понятия,е, че те са свързани и взаимно зависими. Без личност не може да има работна сила. Важи и обратното-колкото и качества, заложби и многообразие от способности да има човек, приоритетно място заема способността му за труд. Същевременно между работна сила и личността има съществени различия. Личността включва освен способността за труд, още и способността за спортуване, за домакинство, за възприемане на произведения на изкуството и др.

Използван източник:
bg-ikonomika.com

Подтемата, която разглеждахме, е професионална квалификация(ПК). За да се изясни каква роля има професионалната квалификация в намирането на работа, разгеждаме подтемите квалификация и преквалификация. Към квалификацията спадат понятията-начини за придобиване на професионална квалификация: средни училища и частни центрове, университети и колежи, в работата; използване на професионалната квалификация: като документ за наемане на работа, база за работна заплата(РЗ), база за оценяване. Към преквалификацията спадат понятията-причини за преквалификация: динамично развиващи се сфери, области със специфичен поминък, криза; кои инвестира в преквалификация: работодателите, Агенцията по заетостта(АЗ), безработните. По пътя към успешна работа 032973668-big

По пътя към успешна работа 032973668-big

Гост

Агенцията по заетостта предлага записване на курсове за преквалификация, но само за работещите. Пробвах се и аз като регистриран безработен, но открих, че не мога да се възползвам от тази опция. Иначе има много програми за насърчаване на заетостта и се надявам да ми излезе късмета

Самоуважението, оценяването на собствената значимост и важност са неразделна част от самоувереността. Да приемаш себе си като личност със своите качества, таланти и способности, независимо дали успяваш в отделни периоди от своя живот. Днес това е станало съществено изискване на бизнеса. За разлика от отминалите модели на бизнеса, когато се е изиквало всеки да си знае мястото, днешния бизнес изисква сътрудничество и респект към разновидността.

Причината самоувереността да има значение при намирането на работа е, че чрез нея се постига успех в толкова много области-в управлението на персонала, оценяването му, набирането на персонал, самия работник с неговите задължения, в обслужването на клиени. Тя лежи в основата на толкова много умения, които използваме в отношенията си с другите: комуникацията, преговорите, лидерството. Работници с висока самоувереност правят независими решения, склонни са да рискуват, силно преследват нови идеи и действат по своя инициатива. В извънредни ситуации, тя е най-добрия начин да се решават проблемите и да се подходи по правилния начин за справяне с конфлики.

Една от кючовите ползи от самоувереността е това, че тя помага да се елиминират страха и стреса, които и до днес са присъстващи в нашия живот и в работната среда. Било то взискателни шефове, ядосани клиенти или несътрудничещи колеги. Взаиомоотношения, които се базират на страх и стрес създават неблагоприятни реакции в нас. Те могат да доведат до избягване на хората, до предаване, до тормоз или манипулиране. Всички тези пътища водят до безпокойство, страдание и крайно изтощение. Ще научите, че с проявява на самоувереност, страхът няма да присъства във вашите взаимоотношенията, без значение какво иска другия човек. Самоувереността възвръща контрола над личността, който ти позволява да действаш, а не да противодействаш и да виждаш всички останали по начина, по които виждаш себе си-с респект. Това ще ви помогне в много ситуации, като например, ядосан клиент ви заплашва, че ще се свърже с вашия работодател, за да търси решение на проблема си. Вашият оговор може да е: „Отговорникът ми ще ви каже абсолютно същото.” или можете да му отговорите без страх „Мога да ви свържа с отговорника ми, ако желаете. Изцяло зависи от вас.”. В първия случай, може да разгневите още повече клиена като му казвате, че няма да получи разрешение на проблема. Във втория, след като е наясно, че правите всичко възможно да му помогнете, той ще се успокои, че има избор и може да се откаже да говори със отговорника, и да се вслуша в това, което вие му предлагате като разрешение на проблема...

Използвани източници:
Garner Е. Assertiveness: Re-claim your assertive birthright, 2012
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Спрямо Закона за насърчаване на заетостта безработни могат да участват в обучения за придобиване на професионална квалификация (чл. 63-чл. 66). Друг е въпроса дали се организират такива обучения в определен момент или през определен период.

Самоувереност може да се сведе до вярата, че човек може да се справи с определена задача, в зависимост дали преди е могъл да изпълнява същата задача. Има два страни на самоувереността. Едната е компетентността, дали имаш необходимите умения и способности да изпълниш задачата. Втората е увереността и дали вярваш или не, че имаш способността да изпълниш задачата. Самоувереност има тогава, когато двете са в баланс.

Може например, да сте се обучавали да правите презентации, но да изпитвате притеснение, когато дойде момента да застанете пред слушателите. В този случай имате уменията, но ви липсва увереността. От друга страна, може да се чувствате добре да илизате да говорите пред хора, но да ви липсват способностите да правите презентация. Имате самочувствието, но не и компетенциите. За това, за да са в баланс опита и вярата, трябва да оценяваме какво можем и да работим над това, което не можем...

Използван източник:
МcPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Гост

Имах период, когато се налагаше да оставам след работно време, да довършвам работата си. Не ми се изплащаше допълнителен труд и това ме накара да се замисля трябва ли да продължавам да го правя? Искаше се смелост и самоувереност да приема, да върша толкова колкото мога за времето, което е определено и да прекратя да оставам след работа.

Огледайте се за момент на работното си място или където и да се намирате. Как изглежда някой, които е самоуверен. Как се държи, как говори, какво е излъчването му? Ако намирате разлика с вашето състояние, можете да си въздействате, за да станете по-самоуверени. Първо, в каквато и ситуация да се намирате, мислете за решение, в което всеки печели. Когато разговаряте с някои, се отпуснете. Насочете мислите си в настоящето и се освободете от всякакъв страх. Говорете плавно, истински и честно.

Самоуверените хора говорят, когато има причина да го правят. Те не казват нищо, което да принизява тях или другите. Уверен начин на говорене може да се разпознае в:

· правене на изявления, които са кратки и смислени;
· използване на думите „аз”, „аз вярвам”;
· правене на разлика между факти и мнения;
· избягване на думи като „трябва”, „трябваше”, „би трябвало”;
· отправяне на конструктивни предложения като „Изчакай го да свърши да говори и тогава му задай въпроса си.”;
· използвне на въпроси, на които може да се отговори с повече думи като „Как си представяш живота в големия град?”;
· използване на глас който е стабилен, устойчив, ясен, искрен, нито тих, нито висок.

Както можете да упражнявате говора си, докато не придобиете увереност, така можете да адаптирате езика на тялото си с този на самоуверен човек и по този начин да станете по-самоуверени. Уверено поведение се изразява в следващите сигнали на езика на тялото:

· поддържане на стабилен контакт с очи, но не втренчен;
· изразяване на чувствата-усмихване, когато сте доволни и намръщване, когато сте ядосани;
· използване на малко ненужни жестове;
· заемане на подходящо пространство от обстановката;
· действане спонтанно и плавно;
· с релаксирана стойка, но седйки и стоейки изправено.

С тези насоки ще придобиете уменията да говорите и да се държите уверено, така че когато се огледате отново, да разпознаете себе си в лицето на някои, който е самоуверен.

Използван източник:
Garner Е. Assertiveness: Re-claim your assertive birthright, 2012

За да се справяте със ситуация като споментата, използвайте метода Проблем-Чувства-Нужди-Последствия. Първо изяснявате проблема-оставане на работа след работно време. След това описвате чувствата ви спрямо проблема-чувствате се използван. Нуждите ви са, да имате лично време, за да излезете с приятели или просто да си останете вкъщи. Като изясните всичко това, стигате до последствията или разрешаването на проблема-уверено казвате, че няма да оствате след работно време.

Използван източник:
Garner Е. Assertiveness: Re-claim your assertive birthright, 2012

Когато говорим за уверено поведение и говорене, не може да не споменем интервюто като пример. За да се представим на ниво, трябва да се стремим да изглеждаме уверени и да излъчваме самоувереност. Това ще създаде доверие на интервюиращия в нас и ще увеличи шансове ни да бъдем назначени.

За целта трябва да спазваме някои правила за начина, по който говорим. Височината на гласа ни трябва да е такава, че да се чуваме ясно. Да променяме тона си в зависимост от емоцията, която искаме да предадем. Така ще внесем енергия и ентусиазъм в разговора. Трябва да изговаряме ясно думите, а не да мрънкаме. Да наблягаме на думите, които са с по-голяма важност. С това ще насочим вниманието към тази част от отговора си. Да не говорим бързо, а да демонстрираме увереност, като се възползваме от времето ни за отговор. В тази насока, не трябва да бързаме да отговаряме веднага след въпрос, а да оставим няколко секунди време, за да обмислим отговора си. Да избягваме думи като „просто”, „предполагам”, „Искам да кажа” или други, които обикновенно използваме в моменти, когато искаме да кажем нещо, но търсим правилните думи.

Респективно трябва да съблюдаваме и езика на тялото си. Доказано е, че впечатлението за даден човек, се формира в първите няколко секунди от срещата с него. За това трябва да започнем интервюто с подходящо ръкостискане. Нито твърде слабо, което да говори за слаб характер, нито твърде силно, като на някои, който влага прекалено много самоувереност. Когато сядаме на стола, е добре да се уверим, че сме с изправен гръб, който се опира на облегалката на стола. Добре е краката ни да са или кръстосани в коленете, или да са стъпили на пода. Ръцете да са или обхванати на скута, или да се виждат на масата. Втория вариант е за предпочитане, тъй като показва откритост. Не трябва да влагаме прекалено силни емоции, което ще ни помогне да имаме контрол над отговорите си. Усмивка и леко кимане са достатъчни за израз на лицето. Трябва да поддържаме контакт с очи, тъй като това ще създаде разбирателство с интервюитащия. Може да отконяваме погледа, когато обмисляме отговора си, но през останалото време трябва да поглеждаме периодично в очите всички интервюиращи.

Следете какъв е езикът на тялото ви и начина, по който говорите по време на интервюто. Така ще избегнете да се предате на притеснението, което е нормално да имате и ще създаде по-добро впечатление за вас.

Използван източник:

Sweetman J. How to Excel at Interviews, 2013

За да се чувствате добре и ефективни на работното си място, трябва да си направите индивидуална оценка на собствените способности да успявате в постигането на определена цел, което се нарича самоефективност. Оценката дали сум способна да се организирам и да изпълнявам упражнения, необходими да постигам определен тип представяне. Това е следващата тема, която ще разглеждам.

Използван източник:
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Гост

По време на интервю съм притеснена най-вече за въпросите и отговорите, които трябва да дам. Даже се е случвало да ме попитат дали съм притеснена. Но сега разбирам, че има начин да изглеждам самоуверена само по начина, по който стоя и говоря. Смятам да приложа съветите на практика при следващото интервю.

Самоефективността може да се разглежда като част от самоувереността, защото се израва в собствената ни оценка на способностите, които имаме да успяваме в постигането на цел. А от там до увереността, че ще се справим с всяка задача, с която се сблъскаме. Самоефективността се отнася до преценката, какво може да постигнем с качествата, които притежаваме. И колкото повече се опитваме да се организираме и да изпълняваме упражнения, необходими за определен тип представяне, толкова повече ще се изостря чувството ни за самоефективност. Източниците на самоефективност са умения от преживяния опит, социални модели, социално убеждаване, емоциални състояния.

Уменията от прежияния опит е най-ефективния начин да овладеем самоефективност и самоувереност. С всеки успех, чувството за самоефективност се увеличава. Натрупания опит ни дава увереност, че можем да се справяме с ежедневните задачи. Тези задачи, стават втора природа за нас и ги изпълняваме, без да се замисляме. Когато научаваме нови неща, е необходимо време, за да ги усвоим и точно в това време ние добиваме опита.

От опита се учим, независимо дали е положителен или отрицателен. Дори от неуспехите се учим повече, защото с всяка допусната грешка се научаваме какво не трябва да правим вече. Понякога са необходими дребни неуспехи, за да ценим това, в което сме успели. Ако хората успяват във всичко, те ще започнат да чувстват, че задължително трябва да получават положителен резултат всеки път, когато опитват нещо ново. Пречките са необходими, за да се научим да влагаме повече усилия и да продължаваме опитите си, за да постигаме целите си. Все пак разочарования не трябва да има, докато човек не достигне едно по-високо ниво на самоувереност.

Така ще имаме базата, която е необходима, за да можем уверено да преодоляваме пречките и да ги приемаме като нещо естествено. Всеки изпитва трудности в определн период от живота си, дори и тези, които виждаме, че са успели и на които се възхищаваме.

Тези примери на хора, които са успели, използваме като социални модели. Тези модели ни показват нивото на компетентност, към което трябва да се стремим, ако искаме да успяваме. И за да сме успешни като тях, се стремим да прилагаме тяхното поведение, да мислим като тях, да чувстваме като тях. Социални модели могат да са всякакви хора, от обкръжението ни, колеги, актьори, известни личности. За да си изградим модел за подръжание, мислим за хора, на които се възхищаваме. Мислим за техните качества, които ни карат да ги харесваме. Веднъж оценили тези качества, можем да ги прилагаме и усвояваме.

Следващите два източника на самоефективност ще бъдат разгледани по-късно.

Използван източник:
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

С източниците на самоефективност, които публикувам сега и с упражнениеята за самоувереност, които ще разгледам по-късно, ще откриете още много ценни съвети как да се справяте на интервю. Прилагайте на практика всеки съвет, който ви се стори полезен, защото само така могат да се усвоят тънкостите на това да сте самоуверени.

Разгледахме как можем да придобиваме самоефективност чрез уменията от преживяния опит и социалните модели. Другите два източника на самоефективност и самоувереност са социалното убеждаване и емоционалните състояния.

Социалното убеждаване се изразява в убеждаването на някой, че е способен да изпълнява определени действия. Можем да убедим някой, че има компетенциите и способностите да усвои дадена дейност. Но ако той се съмнява, по-скоро ще подържа дълги усиля, за да постигне успех, тъй като това което е постигнато с обществено влиание, може да бъде разрушено много бързо с обществено влиание. Не са малко примерите в тази насока. Свидетели сме на издигането на личности, със силата на медиино влиание и когато прожекторите изгаснат, за тях остава само спомена.

Лидерите са тези, които имат ролята да убеждават и надъхват колегите си, че имат способностите и качествата да вървят напред. Оценката им за работниците трябва да е строго индивидуална и спрямо нея да поствят задачи за изпълнение. Много е важно, когато задават дадена задача, тя да бъде съобразена с истинските способности на работника. Ако задачата е много предизвикателна и работника срещне големи затруднения, това ще го накара да мисли, че не се справя и ще понижи самочувствието му и вярата в самия него. С една премерена задача, изпълнена по най-добрия начин може да допринесе и за собствената му оценка, че може да се справя с изискванията.

Хората се оценяват и спрямо емоционалните си състояния в различни ситуации. Ако реагираме със стрес и напрежение, може да интерпретираме тези реакции като знак, че сме слаби и уязвими. И това да понижи нашето самочувствие. Ако вземем като пример някое събитие-критика от работодателя, което смятаме, че ни е повлиало лошо, трябва да приемем, че така е трябвало да стане. По този начин ще променим вярата си за това събитие, ще го приемем за добър опит, който сме получили и от там последствията ще се променят. Ще се промени настроението ни, а от там и самоефективността и самочувствието ни ще се повишат.

За всяка ситусция, в която изпаднем, винаги можем да проверим как се чувстваме, как мислим, как се държим. И когато сме наясно с настроението си, можем да настроим мислите си и емоционалното си състояние в положителна насока, така че това да ни помогне да сме по-самоуверени и ефективни. Колкото по-голямо е нивото ни на самоефективност, толкова повече ще се увеличат уменията ни и по-малко ще се влиаем от пречките, пред които се изправяме.

Използвани източници:
Garner Е. Assertiveness: Re-claim your assertive birthright, 2012
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Гост

Шефовете са тези, които трябва да ни вдъхват самоувереност. Ако не те предразполагат да проявяваш самоинициативност и да влагаш ентусиазъм, ще си стоиш в кутийката и ще чакаш да дойде края на работния ден. Аз не съм такъв човек и досега съм случвал на шефове. Надявам и занапред да е така.

Има четири психологически процеси, които са важни, когато обсъждаме факта как човек възприема самоефективността, която може да влияе на неговата способност да функционира, да се представя и да постига цели. Това са познавателни процеси, мотивационни процеси, емоционални процеси и избирателни процеси.

Познавателни процеси(визwализация) са процеси на мисълта, с които анализираме способността ни да изпълняваме задачи и да постигаме цели. Представяме си какво ще се случи в определен сценарий, за да сме подготвени или да имаме контрол над ситуациите, които се случват в нашия живот. Премисляме всички варианти, по които можем да реагираме и правим заключения, предположения и предсказваме какво може да се случи. След това сравняваме истинските резултати с нашите предположения и оценsваме колко точно сме успяли да предскажем изхода от ситуациите. Ако имаме високо ниво на самоефективност, ще сме способни да управляваме аналитичното си мислене по-добре, когато сме под стрес, отколкото някой, който няма.

За да пробвате познавателните процеси, затворете очите си и си представете ситуация или инцидент, в която искате да бъдете по-самоуверени, например интервюто. Насочете мислите си, така че да си изградите подреден план за начина, по който бихте искали да протече. Отговорете си на всяка една от точките:

· Знаете какво ще носите на интервюто.
· Знаете как ще пътувате до интервюто.
· Най-вероятно ще чакате на рецепцията, така че можете да си се представите как се успокоявате преди да отидете на интервюто.
· Може да знаете къде ще бъде интервюто, така че можете да си представите как влизате в сградата или стаята.
· Може да знаете колко хора ще ви интервюират, може да знаете кои са те.
· Знаете съдържанието на CV-то, което ще бъде източника на първоначалните въпроси.
· Ще седите на стол, така че можете да си се представите, че седите по начина по който бихте искали.
· Няма да знаете всички въпроси който ще ви задават, но ще можете да предвидите голямо количество от тях и можете да си представите как казвате своите отговори точно и ясно.
· Може да знаете уменията, който търсят и можете да си се представите как споделяте своите примери, които илюстрират тези умения.
· Знаете, че ще ви бъде зададен въпроса „Имате ли някакви въпроси?” и можете да си представите своя отговор.
· Можете да си представите, че ви задават труден въпрос и как се успокоявате за момент и отговаряте по най-добрия начин, на който сте способни.

Така ще бъдете подготвени не само за интервюто, но и за възможните резултати. Ще можете да оцените дали сте се справили добре и според подготовката ви. Ще знаете дали да очаквате положителни резултати или в най-лошия случай отрицателни. Но не се настройвайте предварително отрицателно. Колкото и зле да мислите, че сте се представили, винаги има шанс да ви направят предложение за работа. Ако пък това не стане, можете да приемете интервюто като един опит, които сте придобили.

По същия начин визуализацията или познавателните процеси могат да ви подготвят за други събития като важни срещи, презентации, представяния, важен ден в работа. Те са нещо като план за изпълнение, който си правим всяка вечер за следващия ден.

Останалите процеси ще бъдат разгледани в следващите публикации.

Използвани източници:
Sweetman J. How to Excel at Interviews, 2013
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Наред с познавателните процеси, процесите, които влиаят за повишаване на самоефективността и самоувереността и ни помагат да направим план за намирането на работа, са мотивационните процеси.

Мотивационни процеси са начин да регулираме нашата мотивация, чрез представяне какво вярваме, че можем да постигнем. Тъй като собствената мотивация се генерира от мисълта, самоефективността също играе важна роля. Използваме нашите познавателни процеси, за да си поствяме цели за намирането на работата, която искаме да имаме и да индетифицираме стъпките, които са необходими за постигане им. Ще сме удовлетворени, ако ги постигнем и работим това, което ни удовлетворява и това ще ни мотивира. Самоефективността играе роля, защото въздейства на нивото на предизвикателство и цели, които си поствяме пред себе си.

Ако разбираме целта просто като функция от правилната комбинация действия и правилната подготовка, ще си поставяме високи цели, защото вярваме, че можем да ги постигнем. Ще знаем какво ще се случи, ако вложим определено ниво на сили. Ако имаме високо ниво на самоефективност, ще знаем, че трябва да вложим усилия, за да получим желания резултат и ще сме мотивирани от това разбиране. Ако имаме ниско ниво на самоефективност ние или няма да знаем какво трябва да вложим или няма да вярваме, че сме способни да го направим.

Неизбежно е да не се повлиае мотивацията ни, ако се провалим в постигането на целта. В тези случеи, хората които са с висока самоефективност разбират техните провали като резултат от слаби усилия. Докато тези с ниско самочувствие, ще приемат провала като резултат от липса на способности. Мотивацията ще бъде повлиана и в двата случея, защото в първия човек ще повярва, че просто трябва да влага повече усилия, докато във втория човек ще повярва, че колкото и да се опитва резултатите ще са същите.

За да си намерим работта, която мечтаем да имаме, трябва да знаем, че намирането ще ни коства време и усилия, не само в търсенето, но и в подготовката за евентуална среща с работодателие. А след като започнем и много труд, докато свикнем с новата обстановка и задължения. За това трябва да работим над самоувереността си и от там над самоефективността си, за да си поставяме цели, в съответсвие със задълженията, които ще имаме в бъдеще. Цели, които да ни мотивират, не само в процеса на търсене на работа, но и след това. Това ще ни помогне да нямаме провали, а ако има да ги превъзмогваме с още повече труд.

Останалите процеси ще бъдат разгледани в следващите публикации.

Използван източник:
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

Не веднъж споменах трудностите, пречките, провалите, неуспехите, които можем да срещнем работата си. Точно те са предмет и на следващото разглеждане, защото следват емоционалните процеси и избитателните процеси.

Емоционалните процеси се отнасят до това как възприемаме своите собствени умения да се справяме в трудни ситуации. Ако срещнем трудност в работната среда и имаме ниско ниво на самоефективност в съответната област, е по-вероятно да изпитаме високо ниво на стрес и депресия. Ако имаме високо ниво на самоефективност по отношение на нашите способности да се справяме, ще действаме по посока да разрешим ситуацията или да преминем през трудния сценарии. Няма да се чувстваме в безисходица и да се стресираме ололу негативния резултат, които е или извън нашия контрол, или е малко вероятно да се случи.

С други думи, тези със самоефективност, знаят че ще имат способността да се справят, каквото и да им подхвърли живота. Тези без, ще изпитат голямо количество страх и тревожност и може да нямат способността да се справят с трудностите.

Самоефективността ни въздейства и като влиае на решенията, които взимаме в нашия живот. Това се отнася до избирателните процеси. Нашето ниво на вяра в себе си и нашите способности може да се отрази на работната среда, която избираме, образованието, което решаваме да завършим и типа работа, която преследваме. Ако сме в среда, в която не се чувстваме щастливи, въпроса който трябва да си зададем е дали избираме тази позиция, защото не вярваме достатъчно в себе си да се активизираме, за да завършим подходящо образование и за да поемаме рискове на поста си.

Колкото е по-високо нивото ни на самоефективност, по-малка е вероятността да се застоим на място, в което не сме удовлетворени. Ще търсим повече полета за изява и работа, която да отговаря на способностите, които имаме. Ще можем да проявяваме иновативното си мислене и най-важното, то ще бъде оценявано не само от нас самите, но и от околните.

Използван източник:
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010

За да се справяте със ституации в работата си, в които чувствате, че ви липсва самоувереност, като например да се държите спокойно около по-висшестоящите, трябва да си изградите метод на поведение. Този метод се учи с тренировки и практика, които могат да повлиаят над представянето ни в работната среда.

Поведенето ни в присъствието на началниците ни се изгражда още от първия път, когато е трябвало да се срещнем с тях или първия път, когато е трябвало да докладваме. Още тогава е имало притеснение как ще се справим със задачата. За да променим това първично чувство с едно по-зряло поведение можем да използваме различни техники.

Насторойване на свързващ елемент между уверено поведение и случки, които са притеснителни за нас, е една от тези техники. За да я приложите идентифицирайте ситуация, която искате да промените. Пример ще е споменатата по-горе. Намерете какво в тази ситуация ви изкарва „извън релси”. Определете състоянието, в което бихте искали да бъдете-спокойни, с ясен глас, с уверено поведение и говорене. Мислете за последния път, когато сте били в това състояние. Изпитайте го отново като намерите някаква връзка със ситуацията, която искате да промените.

Връзката може да е поглеждане на часовника. Това се явява като знак, които да ви подсети, че трябва да си сложите униформата на уверено поведение.Така, докато сте в компанията на ръководителя ви можете да поглеждате часовника си всеки път, когато се почувствате притеснени и това да ви връща мислено към случката, в която сте спокойни. Така може да изглеждате като организиран човек, който цени времето си, което да повиши мнението за вас.

Някои хора правят списък с точки, за които искат да говорят. С днешните технологии лесно можем да си направим този списък на телефона си и всеки път, когато погледнем към телефона си ще виждаме часовника си и ще се подсещаме за увереното състояние, което искаме да имаме.

За да се подготвите в периода преди да отидете в офиса на ръководителя ви, може да практикувате повтаряне на лична позитивна мантра, която да повиши самочувствието ви. Като например „Всеки път, когато се виждам с шефа ми, разговора протича плавно.”. Можете да си я казвате в къщи пред огледалото, на висок глас и да си представяте как ще се чувствате в реалната ситуация. Дори и да не вярвате в това, което си казвате, с повтарянето може да започнете да вярвате.

Друг метод е да си подготвите готови реплики и готови отговори на евентуални въпроси, които могат да ви зададат докато сте на срещата. Можете да ги упражнявате преди да отидете на работа като изразявате и чувствата, и езика на тялото си и гласа си. Пример за такава подготовка е интервюто за работа. Има много общи въпроси, за които можем да се подготвим. Има и специални въпроси, които изтъкват качествата и уменията ни и можем да предположим, че ще ни бъдат зададени. Можем да се упражняваме с някой от семейството ни да отговаряме на тях и да „изиграем” интервюто у дома.

Ако пък тези техники не са полезни за вас, като работещ човек, можете да се придържате към източниците на самоефективност и процесите, които се свързват със самоефективността. Като най-ефективни препоръчвам визоализацията и социалните модели.

Използван източник:
Garner Е. Assertiveness: Re-claim your assertive birthright, 2012

Гост

Не трябва да се задърваме на място, където не сме ценени или не получаваме нужното за труда, който влагаме, или нямаме възможност за развитие. Трябва да си избираме професии, в които да има поле за развитие. Когато няма какво ново да се научи в работата, сменяме работното място. Някои хора така потъват в рутината на това, което работят, че забравят защо са избрали тази професия. Или наистина нямат самоувереността да търсят нещо друго.

В началото на всяки нов служител му се налага да учи особеностите на новото място, различните изисквания на работодателя и типа работа, която работи. Нали точно през този период усвояваме уменията, които да ни дадат основата, за да се справяме с работа. Ако си сменяме работата всеки път, когато усвоим спецификата на това, което работим, ще изглеждаме като нецелеустрмени. Правилния подход е да надграждаме знанията си и уменията си. Ако в такъв смисъл решаваме да търсим нещо ново, има причина да го правим.

Ако можеш да комуникираш, можеш да предадеш своето съобщение на другите по ефективан начин и те ще имат акуратни инструкции да изпълнят зададените им задачи. Ако не си способен да комуникараш добре, съобщението ще се изгуби в превода. Повредата в комуникацията поставя бариера на твоята способност да се развиваш професионално и личностно. За да си намериш работа трябва да имаш ефективни комуникационни умения.

Комуникацията включва предаване на съобщение от един човек на друг. Но за да се осъществи това, трябва да се преодолеят бариерите, които стоят между общуващите. На работното място това може да са различните очаквания, различния опит, различна перспектива, различни комуникационни стилове. В работата си всеки може да ги изпита, тъй като са пряко свързани с комуникацията в екипа. За да предаеш своето съобщение, трябва да използваш средства да ги премахнеш. За ефективна комуникация има няколко качества, на които трябва да се осланяте. Кои качества ще използвате, зависи от ситуацията, в която се намирате, получателя на съобщението и информацията, която трябва да предадете.

Различен опит и различни очаквания в работната среда

Във всяка среща или разговор, ние имаме определени очаквания какво ще се случи и се държим според случея. Благодарение на миналия опит ние сме подготвени да предложиме варианти за справяне с даден проблем или да представим примери, как преди сме се справяли с такъв сценарии в работата си. Но ако нямаме опит, можем да не вземаме отношение в разговора, а само да си записваме бележки. Така това се отразява на качеството ни на комуникация. Колкото повече опит имаме толкова повече ще сме подготвени за различни ситуации, спрямо различните очаквания към тези ситуации.

Като сравняваме ситуациите с тези от миналото, можем да предоставим информацията, която сме научили. Допринасяте с тези примери от своето минало, защото сте научили, че те могат да са мощни средства за справяне с дадено положение. В случея, в които сядаме на масата за брифинг само с бележника ни за записки, ние отразяваме миналото, когато например се е случвало нашето мнение да не е било оценено. Заради това ние имаме очаквания предложението ни да не бъде прието отново.

Ако колега е забравял важна информация няколко пъти, ти приемаш, че ще забрави информацията и този път и го претоварвате с подсещания. Ако хората са приели добре последния ви продукт, използвате същия стил на предлагане на следващия. Има много примери за това как миналия опит влиае на комуникацията, но най-важното е да сме наясно и с опита и на събеседника и с неговите очаквания.

Различна перспектива в работната среда

Всички навлизаме в комуникация с наши собствени филтри, чрез които виждаме света и човека срещу нас. Тези филтри означават, че не винаги започваме с една и съща перспектива към отсращния човек. На различната перспектива влие предубеността. Тя се появява, когато използваме миналия опит на комуникация с даден човек и приемаме, че ще имаме същия опит с хора, които са като него. Предобеността отчасти се отнася до различна култура и до някъде до лични предпочитания.

Работата с колегите и уважаването на тяхната култура елиминира тази бариера. Ако комуникираш с човек чрез предразсъдък и стереотипно, накрая ще си елиминирал шансовете си да получиш желания резултат. В повечето случеи ще се отчуждиш и може да нараниш някой, с който се опитваш да изградиш работни отношения.

В работата няма място за предубеденост. За да сме професионалисти трябва да подхождаме с професионализъм и към комуникациата си. Като пример можем да смятаме наш колега за рокаджия, защото е с дълга коса. Приемаме го за такъв, защото сме общували преди с някой като него. Но никои не трябва да си изгражда мнение за него спрямо вида, които има. Или да приемаме, че някои който остава след работно време е работохолик. Всеки сам трябва да си прави сметка за неговия работен процес и да управлява времето си. Не трябва да застрашаваме връзката си с тези типове хора заради предубедеността си.

Различни комуникационни стилове в работната среда

В екипа стиловете могат да варират от твърде разговорливи и общителни колеги до тихи и неразговорливи. Някои са прями и искрени, докато други по-рядко споделят тяхното мнение. Особено, ако се е случвамо да не е приета положително някоя тяхна идея. Някои са директни, докато на други им е нужно време, докато стигнат същината.

Когато работиш с някои, който има значително различен стил на комуникация от твоя, това различие може да се окаже бариера между вас. Може да смятате някой за студен и резервиран, докато той чувства, че е ориентирани към бизнес комуникация. Или да смятате, че някои е твърде аналитичен и прецизен към детайлите, а той да смята, че ти не отдаваш нужното внимание на дребните неща, които могат да променят картината.

Има начин да преодолеем и различията в стиловете на общуване. Това включва изучаване на основните характеристики на различните стилове и как те влиаят на работната среда, в която се случва комуникацията. Ако се научиш да ги разпознаваш и начина, по който се проявяват, ще можеш да изучаваш твоите събеседници и това което им трябва, за да разберат твоето съобщение. Тогава можеш да кодираш съобщението си по начин, който другия ще може да декодира и това ще увеличи шанса съобщението да бъде доставено успешно.

Използвайки различни умения за преодоляване на бариерите, ще имаме едно добро ниво на комуникация в работата си. Ще знаем кога и как да ги използваме и на какво трябва да обърнем по-специално внимание. Ще знаем, че различния опит и различните очаквания са резултат от предишни ситуации. Различната перспектива е въпрос на възприятия. А комуникационните стилове се изучават, за да сме наясно с какъв тип хора имаме допирни точки.

Използвани източници:
McPheat S. Managing your career, MTD Training & Ventus Publishing ApS, 2010
McPheat S. Effective Communication Skills, MTD Training, 2012

Както споменах в предишната публикация, в своята работа можем да се сблъскаме с редица пречки, които се изразяват в бариери за комуникацията ни с другите. Една от тези бариери са различните комуникационни стилове. За да я преодолеем трябва да сме запознати с тези стилове.

Първият от тези комуникационни стилове е прекият, непосредствен или директен комуникационен стил. Хората с такъв стил имат склонност да казват на другите какво да правят, вместо да питат другите какво смятат, че трябва да се направи. Не показват лесно емоции в комуникацията си с другите. Те са целенасочени, въпреки че другите не винаги го виждат по този начин. Те могат да изглеждат като напрегнати и студени към другите, които могат да приемат техния стил лично. Работят здраво и бързо и не търпят въпроси и разсейване.

Преките колеги ще опитат да ти кажат, колкото се може по-малко, преди да преминат на следващата точка, защото се опитват да спестят време. Няма да спрат, за да изслушат другия, дори той да има да казва нещо ценно. Може да изглеждат като нетърпеливи и надменни на моменти, но нямат намерението да се държат така лично към някой. Опитваат се да са концентрирани върху своята работа, а не върху емоциите. Те ще си изразят мнението, дори то да е отблъскващо за другите. Не очаквайте от тях да говорят за техния личен живот. Те разграничават бизнес темите от личните. Те не се отдъпваат от конфликтите и на моменти могат да изглеждат като агресивни, а не уверени по начина, по който изразяват мнението си.

Ако сте директен в комуникацията си, се стремете в работата си да отделяте време да изслушвате другите без да ги прекъсвате. Отделете време за разговори преди да започне събранието. Имайте в предвид, че спонтанното обсъждане на нерешен проблем може да е полезно, а не загуба на време. Обсъдете своите очаквания за това как едно събрание на колектива може да премине-продължителността, точките, които да се обсъдат и очакваните резултати. Отделете време да се отблагодарите за съдействието на другите. Оставете време в графика си за въпроси и обратна връзка.

Ако имате колеги с директен стил на комуникация, ги попитайте дали могат да ви отделят време, преди да започнете да говорите за проблема във вашата работа. Говорете по същество и не губете време за допълнителна информация. Не се отклонявайте от въпроса с безполезни приказки. Използвайте кратки и директни изречения. Не говорете абстрактно. Обещавайте това, в което сте сигурни, че можете да направите. Не искайте лична информация, освен ако те не инициират такъв разговор. Не „украсявайте” нещата, а говорете разбираемо.

Ако сте прям комуникатор, трябва да внимавате да избягвате диктаторството и студенината. Работете над умението да слушате и да уважавате мнението на другите. Така ще бъдете по-приятна компания и ще можете да градите по-добри взаимоотношения във вашата работа.

Използван източник:
McPheat S. Effective Communication Skills, MTD Training, 2012

Разгледахме директния стил на комуникация. Следващия е този на въодушевените комуникатори. Не случайно така се наречена тази група хора, тъй като в своята работа са мечтатели, изобретатори и иноватори. Могат да вдъхновят всеки и да изпълнят атмосферата с ентусиазъм и енергия. Но както всеки, така и те имат слаби страни, тъй като са концентрирани в цялостната картина, забравят за дребните детайли.

В своята работа тези хора имат склонност да бълват идеи, да обсъждат спонтанно нерешени проблеми, да говорят за нещата от голям мащаб, докато не изприказват всичко, което имат да кажат. Тяхната комуникация е пълна с възхваляване и преекспониране, че в началото изглеждат много убедителни на колегите си.

Обаче не винаги са добри в обсъждането на детайлите или отделните точки за следване, за осъществяването на техните великолепни идеи. Те са склонни да отклонят въпроса или да разказват анегдоти, за да демонстрират, че темата не е важна. На събрание в работата им е трудно да се придържат към списъка с точките за обсъждане или към някоя специфична точка. Винаги имат да казват нещо интересно, което да ги отклонява от темата.

Не се справят с управляването на времето им и им е трудно да останат фокусирани. Могат да се захванат с много неща едновременно, но да не изпълнят нито едно до края. Комуникацията им може да стане драматична, тъй като не умеят да са последователни. Може да са много забавни, но в същото време все се налага някой да ги връща към темата на разговора.

Ако сте въодушевен комуникатор и имате идея за споделяне, обмислете дали имате предложение как да се въведе тази идея в действие. Когато сте на събрание на работа, уважавайте дневния ред и ограничението във времето. Опитайте се да ограничите споделянето на лични случки, което отклонява колегите ви от същността на разговора. Позволете на другите да допринесат със своите идеи и предложения и отделете време да ги изслушате. Уверете се, че исканията, които правите са ясни и изкажете причините за тях. Бъдете признателни за работата на другите и тяхния труд.

Ако имате колега в работата, които е с въодушевен стил на комуникация, използвайте дневния ред с ограничение във времето за всяка точка. Хшалете ги пред другите на среща. Научете се внимателно да връщате разговора на темата. Разберете, че те могат да преувеличават. Предизвикайте ги да разчупят техните големи идеи на специфични стъпки и резултати. Потвърждавайте с тях това, за което сте се разбрали да свършат. Използвайте списък, който да ви напомня в комуникацията за това, за което трябва да се направи.

Имайте в предвид, че да сте покрай въодушевен стил хора, може да е както приятно, така и да ви коства време. Те могат да блестят с идеи, но друг трябва да ги усъществява. Въпреки всичко те са душата на компанията и покрай тях винаги ще има какво ново да се научи, защото те ще ви затрупат с огромно количество информация. С тях може да си приказвате на всякакъв вид теми, но не забравяйте и да свършите работа.

Използван източник:
McPheat S. Effective Communication Skills, MTD Training, 2012

Хората със систематияен стил на комуникация са изтъкнати професионалисти в работата си. Те ценят информацията, тъй като от нея чепят знания и факти, нужни за изпълняване на задълженията им. Очаквайте от тях да я използват като доказателство за систематизираните им разсъждения на належащите теми. Те обичат да се фокусират върху детайлите, а не върху мнения и вероятности. За това не се впечатляват от идеи в голям мащаб и силните емоции околу тях.

Когато разговаряте с тях може да се забавят да отговорят на вашата реплика, тъй като най-вероятно анализират ситуацията и съставят логиката за добре обмислен отговор. В тяхно лице може да имате добър съветниик, ако имате възможност да ги оставите да съставят отговора си. Може да очаквате от тях да онагледят разсъжденията си с графики и графи като ги използват да изтъкнат доводите си.

В работата си нямат навика да изразяват чувства и не обичат конфликтите. По-скоро ще прекратят комуникацията, отколкото да се справят с емоционални или конфликтни ситуации. Не очаквайте от тях да участват в разискване на спорове на работно събрание или в ежедневието. За тях брифингите трябва да вървят гладко и според плана.

Колкото повече информация можеш да им дадеш, толкова по-щастливи ще се чустват те-информацията трябва да се отнася за настоящото обсъждане или трябва да е подходяща за увод към обсъжданата работна тема. Ако им даваш насоки как да се справят в тяхната работа, трябва да си много обстоен и прецизен в предаването им.

Ако сте систематични в комуникацията си в работата

Имайте в предвид, че не всеки следва линеен начин на мислене и вземане на решения. Осъзнайте, че за добри работни взаимоотношения, да вземате под внимание чувствата на другите е важно. Научте се да задавате определящи въпроси, което ще ви помогне да получите информацията, от която се нуждаете. Питайте колегите си въпроси за тях самите, ако искате да изградите разбирателство. Уверете се, че разбирате същността на проекта, така че да не губите време събирайки информация, която няма да е нужна след това. Ако имате нужда от повече време за анализи, бъдете готови да изтъкнете ползите от информацията, върху която работите.

Ако имате колега в работата със систематичен стил на комуникация

Фокусирайте се върху фактите около ситуацията, а не върху индивидуални мнения. Говорете прецизно и акуратно и не обобщавайте. Бъдете организиран, пристигайте на време за работна среща и говорете върху темата, когато разговаряте с тях. Давайте логични причини за своите действия и за това, което искате от тях. Дайте им време за проучване и анализи, преди да вземат решение. Избягвайте лични теми, освен ако те не отворят разговора.

Комуникацията с доказателства е най-добра за систематиците. За тях информацията е извор за съставяне на мнение, което да се базира на фактите. Вероятно е да се чувстват неконфортно да изразяват чувства и се стремят да избягват конфликти, но това им помага да имат един много плавен и последователен стил на работа.

Използван източник:
McPheat S. Effective Communication Skills, MTD Training, 2012

» Как да постигнем успех и кариера на работа?
» Домашeн инкубатор за люпене на пилета от различни яйца и птици.
» Работа вкъщи - възможности, идеи и препоръки - дистанционна работа за допълнителни доходи
» Работа Стара Загора
» Интернет работа по онлайн писане на теми от домашния компютър в къщи, като самонаето лице (Internet rabota s kompyutar ot kasti kato samonaeto lice).