Цена е стойността на стока, определена с пазарно ценообразуване (Cena i cenoobrazuvane).

Ако се говори за цена и ценообразуване, ситуацията е следната: при наличието на голяма пазарна конкуренция, повечето фирми приемат на въоръжение пазарната цена като даденост, без да се съобразяват със собствените си калкулации на себестойността - вижте и тук https://nadomno.bulgarianforum.net/t2576-topic. Но ако пазара се доминира от монопол, цената се определя от разбиранията на ръководството, които отново може да не са цифрите, изчислени с калкулация на себестойността по разходите.
Т.е. монополиста продава по такава цена, по каквато му се прииска и обикновено не се чертаят и анализират криви на търсенето и предлагането. Но при конкурентен пазар, винаги има възможност една фирма да се диференцира (отличи) от масата, назовавайки своя продукт „първокласен“ с по-висока цена или „народен“ с по-ниска цена.
По начало, в съвременния свят, разбирането за цената е като за маркетингов инструмент, но в реалността, като че ли маркетолозите са последните, които влияят на ценообразуването, като преди тях са директора, счетоводителя, икономиста, продавача, началника на цеха...
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Когато във фирмата се прави анализ на цените по отношение тяхната конкурентоспособност, това може да доведе до установяването на по-приемливи за пазара и клиентите ценови равнища.

При покупката на определени вещи или продукти, продавача определя паричната стойност, за която е готов да се раздели с тях, т.е. да ги продаде.
Ако цената не устройва купувача, той може да се пазари и да предложи своя стойност, като този процес на пазарно ценообразуване може да се повтаря няколко пъти, докато нивата на търсене и предлагане се срещнат на приемливо за двете страни ниво и продажбата се осъществи. Още за понятията цена и ценообразуване тук >>>

-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Съставянето и определянето на цени е един от иструментите на пазарната култура и по специално на маркетинга, без чиито усвояване е невъзможно създаването на новия тип пазарно стопанство и успешно поведение в него.

Те са важен стратегически и тактически ресурс на всяка фирма, позволяващ й да реагира адекватно на конюнктурните пазарни изменения. Преминаването към свободни пазарни цени бе основен момент при прехода на България към пазарна икономика, завършил официално в 2004, от когато сме признати за пазарна икономика.

Бруталната намеса на държавата в процеса на съставяне на цени и ценообразуване и изграждане на планови цени по времето на централизираното стопанство, доведоха до намаляване инициативността на производителите да бъдат конкурентноспособни, да внедряват научните постижения, въобще - да бъдат нормални участници на пазара. Да се надяваме, че т.н. „Соц“ повече никога няма да се повтори у нас.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

През 1991 г. в България бе извършено административното освобождаване на цените, които се бяха установили към него момент от времето на социализма, след което те започнаха да се определят под въздействието на пазарните фактори, най-вече на търсенето и предлагането. По този начин ролята на държавата рязко бе сведена до регулиращи функции, целящи известна защита на социално слабите индивиди и по-общо - на социално-икономическите интереси на обществото.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

Концепциите за ценообразуване могат да се подразделят на два основни подхода:
- разходно калкулативен, който се прилага от счетоводителите;
- пазарно ценностен - който се прилага от специалистите по маркетинг - маркетолозите.
В условията на пазарана икономика, привес има пазарното ценообразуване, а правенето на калкулации служи за това да имаме стойностна оценка за това дали при установените пазарни цени за нашия продукт, губим или печелим.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

за такава пазарна структура, каквато са монополите, са характерни следните характерни черти за ценообразуване:
- на пазара присъстват множество купувачи и един производител или доставчик на услуга;
- на пазара няма стоки или услуги, които са в състояние да заменят тези на производителя - монополист;
- много е трудно да се преодолеят входните бариери за навлизане в това производство, което затруднява навлизането на нови производители.
При това положение, монополиста не само, че сам определя обема на производство и съответно - обема на предлагане, но и сам определя цената за своята продукция или държавате се опитва да го ограничава в това отношение с някакви регулационни механизми, които не винаги работят.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!

В условията на монопол, производителят трябва да избира дали да ограничи обема на реализация на своята продукция с цел да поддържа високо ниво на цените или да понижи цената, за да увеличи обема на продажбите. С други думи, когато монополен производител приема решение за обема на производство и за продажбите, той трябва да отчита, ч с разширението на производството си той ще получава стойността на допълнително произвежданата продукция, но ще загуби, поради намалената цена, част от стойността на предишните по-малки обеми на производство и продажби.
-----------------
© 2014 Dimitar Lambov, All rights reserved!