Есето изнася напред асоциациите на една оригинална мисъл, възбудена от известен повод, която се разлива в свободна и красива игра поставя нещата в ново осветление и неочаквана перспектива.
Есето не преследва една точна истина. Добрият есеист е често скаран с научния резултат, тъй като той цели едно лично пресъздаване на действителността, което има не позитивна, а художествена убедителност."
Есето се различава от научното съчинение по това, че не се опитва да изясни същността и стойността на дадено явление в научен стил и с прилагането на научен подход. То разчита на личната интерпретация, която е резултат на размисли и собствен опит. Свободното тълкуване на явлението винаги е породено отлично отношение към него.
Така в есето се утвърждава като обект не толкова самото явление, посочено от темата, колкото личността на автора. В него имат място не само мислите, но и чувствата, преживяванията. Ето защо есето се отличава с повишено лирично начало. Но дали от всяко лично отношение може да се роди есе?
Още
подробности за есето тук:
http://bulgarski1.blogspot.com/2011/08/0015-esse.html