Пазара е базов регулатор на
икономиката и стопанската система в
държавата и в международните икономически отношения. Освен това, той е и обективен оценител за ценността на една
фирма или човек, т.е. какво мисли обществото за тях, чрез своя уникален инструмент -
парите.
Обичайно явление е когато хората се срещат с приятели, взаимно са отправят похвали. Даже често се случва да се питаме - "Как е новата ми пола?", "Харесваш ли новия ми костюм?" И отговорите са почти моментални - "Супер си!". Това е съвсем очаквано - кой би си развалил приятелството заради някаква си
дреха? Затова този вид оценки са субективни и от тях не можем да придобием реална представа за себе си.
Тогава, коя е реалната, обективна оценка, която можем да получим за себе си, без да се притесняваме, че ще ни кажат каквото искаме да чуем.
Парите! Ако поставите нещата до плащане ("Щом ми харесваш домашната ракийка, колко ще ми платиш за нея?). Естествено, приятелите понякога и на тази жертва ще са готови, но ще го направят ли повторно?
Хората трудно разбират, че
пазарните отношения, изразяващи се в
пари, са най-обективната оценка, която дава за тях обществото, именно чрез парите. В този смисъл, ако пренебрегнем някои пазарни изкривявания, парите са най-обективния критерий за ценността на един човек или
фирма в обществото.
Колкото повече пари получават и имат, толкова са по-ценни. Затова е много голям грях да втълпяваш в главите на хората от най-ранната им възрастм "По-добре
беден, но честен." при положение, че
бедния човек е беден, защото обществото не го оценява. Пък и какво му е честното да си беден?
Разбира се, казаното е валидно когато обществото дава оценка за индивида. Но ако живеете в гората, в планинска пещера или на Луната, където освен Вас няма други хора, тогава критериите за оценка определено ще са други и ще са свързани с възможността да се оцелява - тогава колкото по-дълго оцелявате, толкова сте по-специални.
Още
подробности за този феномен - пазара, тук >>> И нека Новата 2012 година да Ви направи мноооого ценни!